Автомагистрали в България

През 1964 г. българското правителство взема решение за изграждане на автомагистрален пръстен, който да се състои магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Реализацията започва с изграждането през 1973 г. на пътните отсечки София – Ихтиман и Варна – Девня.

До 1990 г. са завършени 273 km магистрални пътища. В следващите 16 години до влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. са построени още около 150 km. От 1973 до 2007 г. основен източник на финансиране е държавният бюджет,^[2] включително и чрез външни заеми, а след това – предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.^[3]

Към 5 март 2024 г. в експлоатация са 879,1 km, а 119,8 km са в строеж.

 Основна статия: Автомагистрали в Република Македония

В Северна Македония през пролетта на 2018 година предстои да започне изграждане на „експресен път“ от Ранковце до Крива Паланка по трасето на Паневропейски транспортен коридор 8 между Куманово и границата с България при Деве баир. Той ще има две активни и две аварийни ленти в едно платно с променлива ширина от 11,4 до 12,5 m и максимална скорост до 100 и 110 km/h.^[16][17][18] За отсечката от Крива Паланка до границата при ГКПП Гюешево се планира само реконструиране на съществуващия двулентов път с добавяне на трета лента.^[19] През 2022 Агенция пътна инфраструктура обявява обществена поръчка за изработване на идеен и технически проект с ПУП – Парцеларен план за обект АМ „Гюешево – Дупница“, но към февруари 2023 г. все още не е избран изпълнител. На този етап трасето е с нисък приоритет и плановете са то да бъде завършено едва след други магистрални проекти като АМ Хемус, АМ Русе - Велико Търново и АМ Черно Море.

 Основна статия: Автомагистрали в Сърбия

Изграждането на магистрална връзка с Република Сърбия започва през 2015 г., като проектът предвижда строителството на Западната дъга на СОП, Северна скоростна тангента (ССТ) и участък от автомагистрала София-Калотина до ГКПП Калотина, където ще се свърже със сръбската магистрала А4. Връзката е част от паневропейските коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. С решение на МС от 27 декември 2018 г., ССТ и участъкът между ССТ и ГКПП Калотина се обединява под номер А6 и името Автомагистрала Европа. От сръбска страна, магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина е започната през 2011 г. и по план трябва да е завършена през 2015 г., но поради забавяния в строителството е изцяло пусната на 9 ноември 2019 г.^[20]

 Основна статия: Автомагистрали в Гърция

Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А25 (Промахон-магистрала А2). Връзката е част от Паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. Чрез републикански пътища II-89 и II-88 автомагистрала „Марица“ се свързва с гръцката граница при ГКПП Капитан Петко Войвода - Орменион.

 Основна статия: Автомагистрали в Турция

Автомагистрала „Марица“ се свързва при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.

 Основна статия: Автомагистрали в Румъния

Към февруари 2023 г. Автомагистрала „Янтра“ е в процес на проектиране с планирана дата на първа копка по-късно през годината. Някои участъци от автомагистрала Видин - Враца са в строеж, а за други се придвижват административните процедури.

Румъния има планове за построяване на няколко скоростни трасета (магистрали и скоростни пътища) към река Дунав /България^[21], които да се свържат към големите гранични пунктове с България при градовете Видин, Оряхово, Никопол, Русе и Силистра.

Обща концепция за автомагистрална схема на България е развита още през 60-те и 70-те години на 20 век с приемането на план за построяване на пръстен, съставен от автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“.^[22] Пръстенът остава основа на автомагистралната система на страната до наши дни, като във времето към него са добавени радиални разклонения по най-натоварените транзитни направления към съседните страни („Марица“, „Струма“, „Европа“, „Русе – Велико Търново“, „Видин – Враца“).

През 2006 г. Министерство на транспорта на България разработва „Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година“, включваща преглед на състоянието и перспективите на всички видове транспорт.^[23] Тя не разглежда автомагистралите като отделна система и не ги определя като основен приоритет. Изграждането им се предвижда да става чрез използване на средства от държавния бюджет, европейските фондове и публично-частно партньорство (тоест концесиониране), при което най-голямо значение е придадено на последния модел. „Тракия“, (включваща отсечката София—Калотина), „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“ са планирани за отдаване на концесия и завършване в периода до 2015 г.^{[24][25][26][27]}

През 2010 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството под ръководството на министър Росен Плевнелиев разработва нов стратегически документ за изграждане на пътната инфраструктура до 2020 г.^[28] Автомобилният транспорт като превозващ около 2/3 от пътниците и товарите е определен като главен приоритет.^[29] За основен източник на финансиране на строителството по най-важните направления с национално и международно транзитно значение са избрани европейските структурни фондове. Разработена е цялостна концепция, според която завършената система от високоскоростни пътища с голяма пропускливост ще се състои от 7 автомагистрали („Струма“, „Марица“, „Калотина“, включваща Северна скоростна тангента на София и Западна дъга на Софийския околовръстен път, „Хемус“, „Черно море“, „Тракия“ и „Люлин“) и 7 допълващи ги скоростни пътища (виж характеристиките и списъка им в съответния раздел). За първи по време на осъществяване със средства от Оперативна програма „Транспорт“ през програмния период 2007 – 2013 г. са избрани „Струма“, лотове 1, 2 и 4, „Марица“, „Калотина“ със ССТ и Западната дъга на СОП, „Хемус“ в частта на връзка ѝ със СОП, „Тракия“ и „Люлин“, довършвана със средства от програма ИСПА.^[30] С известни изменения основните цели и методи на плана от 2010 г. се следват и до днес.

Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в България се правят най-евтините магистрали в Европа без това да е за сметка на качеството. Според него, считано от 2000 г. насам, средната цена за километър е 3,1 млн. евро, докато в Сърбия това е 5,5 млн. евро, в Румъния 6,3 млн. евро, а в Гърция малко над 10 млн. евро за километър.^[31]

По данни на фондацията „Фридрих Науман“, през 2010 г. цената на магистралите възлиза на между 2 и 3 млн. евро на километър. Но по-късно цените нарстват до между 4,2 и 6,7 млн. евро. За сравнение, средната цена в Румъния е 5 млн. евро на километър, а Виа Егнация в Гърция струва 6,8 млн. евро/km. В Хърватия цените варират между 6 и 8 млн. евро, а в Полша А2 е струвала 4,7 млн. евро. Немските цени за километър се движат между 9 и 10 млн. евро.^[32]

Поради непридържане към дългосрочни концепции за изграждане на автомагистрални пътища в България до 2010 г. не липсват организирани на правителствено ниво предпроектни проучвания на трасета, които отсъстват в официално приетите планове и чиято икономическа обоснованост остава неясна.^{[33][34][35][36]}

Проблемното управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ и общата държавна политика в сектора в определени периоди предизвикват публични скандали с обвинения в корупция (виж Скандал „Батко и Братко“ и Договор за магистрала Тракия).

В резултат на лошо администриране на инфраструктурните проекти се създава опасност да бъдат загубени средства от предприсъединителната програма ИСПА, както и от кохезионните фондове на ЕС. На няколко пъти изплащането им е спирано от европейските институции, което забавя инфраструктурното развитие.^[37][38] Строителството на Автомагистрала „Люлин“ е финансирано от ИСПА, но поради неспазени срокове и спорове с изпълнителя е заплашено от провал и бива довършено със значително доплащане от националния бюджет и откриване няколко месеца след края на действие на програмата.^[39][40]

Заради остарели и непълни геоложки проучвания и проекти, разминавания в кадастралните карти и спорове за отчуждаване някои магистрални лотове с години се експлоатират без удостоверяващ пълно завършване и право на ползване Акт 16 (Автомагистрала „Хемус“ от Околовръстния път на София до село Яна) и дори с по-ниска максимално допустима скорост (лот 0 на Автомагистрала „Струма“ от Пътен възел „Даскалово“ до село Долна Диканя), а строителството на други се забавя значително, което създава опасност за финансирането им (Северна скоростна тангента на София).^[41]

През 2007 година правителството на Сергей Станишев включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който трябва да опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).^[42] Предвид неуточненото трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала се разглежда възможността то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав). По време на българското председателство на ОЧИС през 2014 г. проектът за изграждането на Черноморския магистрален пръстен е обявен за приоритетен проект.^[43] На територията на бившия СССР трасето на пръстена пресича зони на замразени конфликти и активни военни действия, сепаратистки формирования с оспорван суверенитет и самообявили се непризнати или частично признати държави (виж Приднестровие, Абхазия, Война в Донбас), както и граници на международно признати държави със значително обтегнати двустранни отношения (виж Отношения между Грузия и Русия, Отношения между Русия и Украйна, Република Крим, Отношения между Русия и Турция).^[44]

• 
  АМ Хемус, Виадукт „Бебреш“
• 
  АМ Хемус, Тунел „Топли дол“
• 
  АМ Струма близо до Перник
• 
  АМ Струма близо до Перник
• 
  Пътен възел „Даскалово“ край Перник
• 
  АМ Тракия близо до Нова Загора
• 
  АМ Тракия близо до Стара Загора
• 
  Бившата АМ Люлин, сега част от АМ Струма, строителство, 2010 г.
• 
  Бившата АМ Люлин, сега част от АМ Струма, строителство, 2010 г.
• 
  АМ Марица строителство, 2012 г.
• 
  АМ Европа край Сливница
• 
  АМ Европа край Сливница

• Транспорт в България
• Пътища в България
• Скоростни пътища в България

• Карта на Републиканската пътна мрежа на сайта на Агенция „Пътна инфраструктура“.
• Карта на „Български приоритети в пътния сектор 2020“ Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., „Строителство Градът“, 17 август 2011.
• Презентация „Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с общоевропейско и национално значение“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 24 януари 2011 (pdf).
• Дискусии за автомагистралите в България във форума за инфраструктура, архитектура и градоустройство www.skyscrapercity.com.