Веселин Измирлиев

български журналист и преводач

Веселин Томов Измирлиев е български журналист и преводач, международен редактор в Радио София (1953 – 1960).

Веселин Измирлиев
български журналист и преводач
Роден
Веселин Томов Измирлиев
Починал
1985 г. (55 г.)
Работил вРадио София
НаградиОрден „Народна република България“ (1979)
Семейство
БащаТома Измирлиев
Други родниниХристо Смирненски (чичо)
Надежда Измирлиева (леля)
Димитър Измирлиев (дядо)
Мария Измирлиева (леля)

Биография

редактиране

Роден е в Хасково на 20 декември 1929 г. Син е на писателя Тома Измирлиев, брат на Христо Смирненски.

Като журналист сътрудничи със статии и коментари на различни печатни издания. Често пише фейлетони във вестник „Стършел“. Леда Милева отбелязва: „Беше наследил будното социално чувство, острия поглед и острото перо на своя баща Тома Измирлиев“.[1]

Превежда повече от 70 книги от английски, френски и руски език. Сред тях са художествени творби: „Тес от рода Д'Ърбървил“ на Томас Харди, „Нашият човек в Хавана“ на Греъм Грийн, „451 градуса по Фаренхайт“ на Рей Бредбъри, „Моята автобиография“ от Чарли Чаплин и много други, книгите на Мерсия Макдермот за Гоце Делчев и за Яне Сандански, както и немалко заглавията от областта на обществено-политическата литература; превежда от руски и „История на дипломацията“.[1]

Веселин Измирлиев е сред учредителите и секретар на Съюза на преводачите в България през 1974 година, член на Бюрото.[2]

Участва в създаването на списанието за чуждестранна литература „Панорама“.[1]

Леда Милева го нарежда сред най-изтъкнатите български преводачи след Втората световна война. Отбелязва приноса му за развитието на преводаческото изкуство в България и грижата му за професионалното израстване на младите преводачи, а също и приноса му за представянето на българските класици и съвременни автори в чужбина.[1]

Награден е с орден „Народна република България“ III степен (1979).[3]

Умира през 1985 година.[1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)
 
Христо Хаджидельов
(? – 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)
 
Янаки Илиев
(1881 – 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 – 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 – ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 – 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 – 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 – 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 – 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 – 1967)
 
Тодор Паница
(1879 – 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)