Джон Уотсън

Джон Маршал „Уоти“ Уотсън е пилот от Формула 1 от Северна Ирландия. Състезава се 12 години във Формула 1, след това става журналист и спортен коментатор.

Джон Уотсън
Роден
4 май 1946 г. (78 г.)
Националност Великобритания= Белфаст, Северна Ирландия
Кариера
Активност1973 – 1983
1985
ОтбориБрабам
Съртис
Лотус
Пенске
Макларън
Състезания154 (152)
Шампион-
Победи5
Подиуми20
Точки169
Първи позиции2
НБО5
Първи старт1973 ГН Великобритания
Първа победа1976 ГН Австрия
Последна победа1983 ГН САЩ-запад
Последен старт1985 ГН Европа
Джон Уотсън в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е на 4 май 1946 в Белфаст. През 1973 г. влиза във Формула 1 с частен Брабам на Голди Хексагон Рейсинг. В този първи сезон участва в едва две по-скоро неуспешни състезания, но той не се отказва. Остава в тима и през следващата година и печели първата си точка на Монако. Печели общо 6 точки през този сезон, което си е добро постижение. През 1975 г. отново не записва точка, карайки последователно коли на Съртис, Лотус и Пенске. През 1976 г. остава в Пенске и записва много добър сезон – качва се на подиума на Голяма награда на Франция, а в Австрия постига първата си победа. В резултат на победата се обръсва – резултат от бас с шефа на тима Роджър Пенске. 1977 г. се връща в Брабам и това се оказва грешка. Все пак в Голяма награда на Южна Африка колата издържа цялата дистанция и Уотсън записва точки, а и първата си най-бърза обиколка. Състезанието е белязано от смъртта на Том Прайс. Уотсън печели първия си пол позишън в Монако. Колата е твърде чуплива и не отговаря на скоростта на Уотсън. Завършва в едва 5 от 17 състезания. Най-лошото е във Франция, където води от началото на състезанието и отпада в последната обиколка. 1978 г. е по-успешна, тъй като колата е по-добра, но Уотсън е засенчен от съотборника си – световния шампион Ники Лауда.

Уотсън кара Макларън MP4/1

През 1978 г. преминава в Макларън – тим, в който ще остане до края на състезателната си кариера. Най-успешна за него е 1982 г., когато завършва трети в крайното класиране, с две победи. Шампион става Кеке Розберг с 1 победа, но по-постоянни класирания. Уотсън остава известен като непредсказуем пилот, често „изплуващ“ от средата на колоната, за да окупира челните места. На градската писта в Детройт през 1982 г. изпреварва 3 коли в 1 обиколка, в тсъстезание, където изпреварването е трудно той стартира 17-и, а печели победа. 1983 г. повтаря подвига си на друга градска писта – в Лонг Бийч, където стартира 22-ри и печели – нещо, което рядко става в днешната Формула 1. В края на сезона има 22 точки срещу 10 на съотборника си – Лауда, но това не пречи именно той да бъде изгонен, когато тима подписва за следващата година с Ален Прост. Решението обаче не е погрешно и на следващата година Лауда печели третата си титла. Година по-късно – на Голяма награда на Европа 1985 г. Лауда е контузен, a Уотсън е поканен да го замести. Завършва 7-и и не печели точки, но по-интересното е, че за първи път след 1975 г. пилот, който не е световен шампион, кара колата с номер 1. С това официалната кариерата на Уотсън във Формула 1 приключва. Става пилот на спортни автомобили, а след отказване от активни състезания става коментатор и основава училище за млади състезатели. Също е и първият пилот, тествал кола на Джордан Гран При за Формула 1.

Класиране във Формула 1

редактиране
ГодинаОтборШасиДвигател1234567891011121314151617WDCТочки
1973Керамика Пагнозин Тийм MRDБрабам BT37Форд Косуърт DFV V8ARGBRARSAESPBELMONSWEFRAGBR
Ret
NEDGERAUTITACANНК0
Брабам BT42Форд Косуърт DFV V8USA
Ret
1974Голдий Хексагон РейсингБрабам BT42Форд Косуърт DFV V8ARG
12
BRA
Ret
RSA
Ret
ESP
11
BEL
11
MON
6
SWE
11
NED
7
FRA
16
GBR
11
15-и6
Брабам BT44Форд Косуърт DFV V8GER
Ret
AUT
4
ITA
7
CAN
Ret
USA
5
1975Тийм СъртисСъртис TS16Форд Косуърт DFV V8ARG
DSQ
BRA
10
RSA
Ret
ESP
8
MON
Ret
BEL
10
SWE
16
NED
Ret
FRA
13
GBR
11
AUT
10
ITAНК0
Джон Плеър Тийм ЛотусТийм Лотус 72FФорд Косуърт DFV V8GER
Ret
Коли ПенскеПенске PC1Форд Косуърт DFV V8USA
9
1976Ситибанк Тийм ПенскеПенске PC3Форд Косуърт DFV V8BRA
Ret
RSA
5
USW
NC
ESP
Ret
BEL
7
MON
10
7-и20
Пенске PC4SWE
Ret
FRA
3
GBR
3
GER
7
AUT
1
NED
Ret
ITA
11
CAN
10
USA
6
JPN
Ret
1977Мартини РейсингБрабам BT45Алфа Ромео Боксерен-12ARG
Ret
BRA
Ret
RSA
6
USW
DSQ
ESP
Ret
MON
Ret
BEL
Ret
SWE
5
FRA
2
GBR
Ret
GER
Ret
AUT
8
NED
Ret
ITA
Ret
USA
12
CAN
Ret
JPN
Ret
13-и9
1978Пармалат Рейсинг ТиймБрабам BT45Алфа Ромео Боксерен-12ARG
Ret
BRA
8
6th25
Брабам BT46Алфа Ромео Боксерен-12RSA
3
USW
Ret
MON
4
BEL
Ret
ESP
5
FRA
4
GBR
3
GER
7
AUT
7
NED
4
ITA
2
USA
Ret
CAN
Ret
Брабам BT46BАлфа Ромео Боксерен-12SWE
Ret
1979Марлборо Тийм МакларънМакларън M28Форд Косуърт DFV V8ARG
3
BRA
8
RSA
Ret
USW
Ret
ESP
Ret
BEL
6
MON
4
FRA
11
9-и15
Макларън M29Форд Косуърт DFV V8GBR
4
GER
5
AUT
9
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
6
USA
6
1980Марлборо Тийм МакларънМакларън M29ВФорд Косуърт DFV V8ARG
Ret
BRA
11
RSA
11
11-и6
Макларън M29CФорд Косуърт DFV V8USW
4
BEL
NC
MON
DNQ
FRA
7
GBR
8
GER
Ret
AUT
Ret
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
4
USA
NC
1981Марлборо Тийм МакларънМакларън M29FФорд Косуърт DFV V8USW
Ret
BRA
8
6-и27
Макларън MP4Форд Косуърт DFV V8ARG
Ret
SMR
10
BEL
7
MON
Ret
ESP
3
FRA
2
GBR
1
GER
6
AUT
6
NED
Ret
ITA
Ret
CAN
2
CPL
7
1982Марлборо Тийм МакларънМакларън MP4BФорд Косуърт DFV V8RSA
6
BRA
2
USW
6
SMR
BEL
1
MON
Ret
DET
1
CAN
3
NED
9
GBR
Ret
FRA
Ret
GER
Ret
AUT
9
SUI
13
ITA
4
CPL
2
3-ти39
1983Марлборо Тийм МакларънМакларън MP4/1CФорд Косуърт DFV V8BRA
Ret
USW
1
FRA
Ret
SMR
5
MON
DNQ
BEL
Ret
DET
3
CAN
6
GBR
9
GER
5
AUT
9
NED
3
6-и22
Макларън MP4/1EФорд Косуърт DFV V8ITA
Ret
EUR
Ret
RSA
DSQ
1985Марлборо Тийм МакларънМакларън MP4/2BTAG V6 тBRAPORSMRMONCANDETFRAGBRGERAUTNEDITABELEUR
7
RSAAUSНК0

Източници

редактиране