Джун Картър

Джун Картър е родена в семейството на кънтри музикантите Езра и Мейбъл Картър и е закърмена с кънтри музиката още в ранната си 10 годишна възраст през 1939 г. Дебютира в семейната група Mother Maybelle and the Carter Sisters ^[1] през 1943 година заедно със сестрите си Хелън и Анита^[2].

Новата група започва да излъчва свои хитове по радио станцията (WRNL) в Ричмънд, Вирджиния, САЩ на 1 юни същата година. По-късно Джун Картър решава че тя трябва да работи по-усилено в музиката от сестрите си като открива свой собствен специфичен талант, комедията. Така тя създава забавният комедиен образ на „Леля Поли“ с който успява допълнително да привлече вниманието на музикалните си фенове.

През 1950 година семейството на Джун Картър поддържа приятелски отношения с Ханк Уилямс и Елвис Пресли, а по късно същата година Джун Картър се запознава с Джони Кеш което се оказва трамплин в нейната музикална кариера.

Заедно с майка си и сестрите си Джун Картър имат редица изяви с което заслужено си завоюват името Carter Family през 1960-те и 70-те години на ХХ век. С изтънчената си женска фигура Джун Картър често играе комедийно музикални сценки по време на концерти и изпълнения с други звезди като Faron Young и Webb Pierce. ^[3]

Джун Картър е известна не само с пеене и писане на песни, тя е също така танцьорка, актриса, комик и филантроп. През 1955 година тя учи актьорско майсторство, а през 1957 година Джун Картър изиграва ролята на „Momma James“ в „Последните дни на Франк и Джеси Джеймс“.

В началото на 1960 година Джун Картър пише песента „Огнен пръстен“, който по-късно се превръща в хит на бъдещия и съпруг Джони Кеш. Тя е съавтор на песента с композитора Merle Kilgore. Джун Картър написва текста за връзката си с Джони Кеш и впоследствие тя предлага на сестра си Анита да изпълни песента. Така Анита Картър става първата певица която записва тази песен, а Джони Кеш я записва през 1963 година. Песента се превръща в кънтри хит номер едно и продължава да бъде един от най-разпознаваемите песни в света на кънтри музика.

Първото съвместно представяне на Джун Картър с Джони Кеш настъпва през 1964 година със записването на хита „It Ain't Me Babe“. През 1967 година двамата имат и по-съществен успех със записване на парчето „Jackson“, което е последвано от още много съвместна работа и албуми. Това довежда и до промяната на професионалното ѝ име на Джун Картър (Кеш).

Въпреки че през годините Джун Картър (Кеш) записва множество сингли и албуми с Джони Кеш и дъщерите си, тя записва само три солови албума през живота си. „Appalachian Pride“ през 1975 г., „Press On“ през 1999 г. и „Wildwood Flower“.

Джун Картър (Кеш) се снима във видеоклипа през 2003 година на сингъла „Hurt“, заснет няколко месеца преди смъртта ѝ. Една от последните ѝ известни публични изяви е на 7 април 2003 година, малко повече от месец преди смъртта ѝ когато тя се появява на CMT Flameworthy. Тя приема наградата за постижение от името на съпруга си Джони Кеш който е бил твърде болен за да присъства на награждаването.

Джун Картър умира в Нашвил, Тенеси, САЩ на 15 май 2003 година на 73-годишна възраст от усложнения след операция за подмяна на сърдечен клапа, обградена от семейството и мъжа си.

• През 1967 година песента „Jackson“ достига второ място в U.S. Country charts
• През 1967 година печели наградата Грами за песента „Jackson“
• През 1971 година печели наградата Грами за песента „If I Were a Carpenter“
• През 1999 година печели наградата Грами за песента „Press On“
• През 2000 година печели наградата Грами за най-добър традиционен кънтри албум („Press On“)
• През 2004 година печели наградата Грами за най-добър традиционен кънтри албум („Wildwood Flower“)
• През 2004 година печели наградата Грами за най-добро женско кънтри вокално изпълнение („Keep on the Sunny Side“)
• През 2009 година е приета в Залата на славата на християнската музика (the Christian Music Hall of Fame)