Драгоман (община)

Общината се намира в най-западната част на Софийска област. С площта си от 323,862 km² е 8-а по големина сред 22-те общини на областта, което съставлява 4,57% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на североизток – община Годеч;
• на изток – община Костинброд.
• на юг – община Сливница;
• на югозапад – община Брезник и община Трън, област Перник;
• на северозапад – Сърбия.

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински и територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Задбалканските котловини и планината Вискяр.

На север в пределите на общината се простира западната и южната част на планината Чепън (крайно южно разклонение на Западна Стара планина). Най-високата ѝ точка връх Петровски кръст 1205,6 m е разположена на 3 km североизточно от град Драгоман и е най-високата точка на общината.

Южно от нея в пределите на община Драгоман попадат крайните северозападни части на Софийската котловина. На запад от нея е разположена Бурелската котловина, най-западната от Задбалканските котловини. В пределите на България се намира нейната югоизточна част с площ от 172 km², дължина около 15 km и ширина 7 – 10 km. Средната ѝ надморска височина е 765 m.

Югозападно от нея, до границата с Област Перник се простират крайните северозападни части на планината Вискяр. Тук най-високата точка е връх Чеканска чука 1135,6 m, разположен на 2 km югоизточно от село Чеканец, на границата с община Брезник.

Най-ниската точка на община Драгоман е 478 m н.в., разположена в коритото на река Нишава, на границата със Сърбия.

В северната част на община Драгоман протича участък от горното течение на река Нишава. Тя навлиза в нейните предели от община Годеч, до село Калотина тече в дълбока проломна долина и около 3 km след като напусне пролома навлиза в сръбска територия. Нейни основни притоци на територията на община Драгоман са реките Ежовица и Габерска. Габерска река навлиза в община Драгоман източно от село Цацаровци и тече в северозападна посока през Бурелската котловина. Минава последователно през селата Габер, Неделище и Несла и при село Долна Невля достига до границата със Сърбия, като завива на север. На протежение около 7 km реката служи за държавна граница между Сърбия и България. След това отново завива на северозапад, навлиза изцяло в сръбска територия и след 5,3 km, се влива отляво в река Нишава между град Цариброд и село Желюша на 445 m н.в.

В южното подножие на планината Чепън, на 1,5 km 1,5 km източно от град Драгоман, на 704 m н.в. е разположено карстовото Драгоманско блато с площ от 350 ха. Приблизителните му размери са 2,5 km от запад на изток и 1,2 km от север на юг.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

Общината има 34 населени места с общо население от 4613 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

• през 1892 г. – призната е н.м. Грълска падина (от с. Гърло) за отделно населено място – с. Грълска падина без административен акт;
• Министерско писмо № 8049/обн. 14.09.1921 г. – преименува с. Новосел чифлик на с. Долно Ново село;
• МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Манаф чифлик на с. Начево;
• Указ № 425/обн. 07.04.1949 г. – призната е н.м. Дреатин (от с. Неделище) за отделно населено място – с. Дреатин;
• Указ № 166/обн. 06.04.1950 г. – призната е н.м. Бърдо (от с. Калотина) за отделно населено място – с. Бърдо;
• Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува с. Ново село на с. Горно село;
• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава гар.с. Гара Драгоман и с. Ярловци и ги присъединява като квартали на гр. Драгоман;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Драгуил на с. Драгоил;

– уточнява името на с. Цацуровци на с. Цацаровци;

– осъвременява името на с. Църклевци на с. Цръклевци;

• Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Драгоман за гр. Драгоман;
• Указ № 991/обн. 22.06.1971 г. – преименува с. Бърдо на с. Ново Бърдо;
• Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – закрива община Габер и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Драгоман;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Мало Бельово (Чифлик Мало Бельово) поради изселване.

През територията на общината преминават три участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина от 31,6 km:

• от северозапад на югоизток, на протежение от 18,2 km – началният участък от трасето на жп линията Калотина – София – Пловдив – Свиленград;
• началният участък от 10,7 km от трасето на жп линията Калотина – Станянци;
• последният участък от 2,7 km от трасето на жп линията Алдомировци – Габер.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 87,5 km:

• началният участък от 16,8 km от Републикански път I-8 (от km 0 до km 16,8);
• участък от 33 km от Републикански път III-813 (от km 19 до km 52,0);
• целият участък от 11,5 km от Републикански път III-8001;
• последният участък от 20,6 km от Републикански път III-8103 (от km 3,1 до km 23,7)
• последният участък от 5,6 km от Републикански път III-8112 (от km 15,6 до km 21,2).

• Лист от карта K-34-34. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.

• Община Драгоман – официален сайт

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.