Етрополска планина

Етрополска планина се издига в най-източната част на Западна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината Мургаш, а на изток Златишкия проход (1385 м) – от Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината Било. На юг се спуска стръмно към Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, а чрез планинския праг Гълъбец се свързва с Ихтиманска Средна гора.

Билото на планината е остро, гребеневидно. Южните ѝ склонове обърнати към Подбалканските котловини са стръмни и дълбоко разчленени от Буновска река (десен приток на Тополница) заедно с левия си приток Мирковска река, а северните – силно разчленени от реките Малки Искър и Бебреш и техните притоци.

Западната част се пресича от малко използван път от Етрополе за село Стъргел през Етрополския проход^[1] (1401 м).

Най-висока точка е връх Мара Гидия (1789,8 м), разположен в средата на планината.

Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда – „Елаците“ и наличието на залежи от желязна руда.

Почвите са кафяви горски и сиви горски и планинско-ливадни.

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с букови гори, а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от буково-габърови гори.

По южното подножие на планината са разположени селата Буново, Мирково, Стъргел, Църквище и Челопеч, а по северното – град Етрополе и село Бойковец.

В Етрополска планина се намират следните хижи:

По най-източната част на планината, през Златишкия проход, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен Републикански път II-37 Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.

• Списък на планините в България

• Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-37. Мащаб: 1 : 100 000.

• Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1972 – 1973.
• Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 203.
• Стара планина пътеводител