Етрополска планина

планина в България

Етропо̀лска планина̀ е планина в най-източната част Западна Стара планина, Софийска област, между Ботевградския и Златишкия проходи.

Етрополска планина
42.744° с. ш. 23.996° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Софийска област
Част отСтара планина
Най-висок връхМара Гидия
Надм. височина1789,8 m
Подробна карта
Подробна карта

Географско положение, граници, големина

редактиране

Етрополска планина се издига в най-източната част на Западна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 20 км и ширина 10 км. На запад Ботевградския проход (Арабаконак, 970 м) я отделя от планината Мургаш, а на изток Златишкия проход (1385 м) – от Златишко-Тетевенската планина на Средна Стара планина. На север достига до малката Етрополска котловина, а на северозапад, чрез седловина висока 1140 м се свързва с планината Било. На юг се спуска стръмно към Камарската и Златишко-Пирдопската котловина, а чрез планинския праг Гълъбец се свързва с Ихтиманска Средна гора.

Билото на планината е остро, гребеневидно. Южните ѝ склонове обърнати към Подбалканските котловини са стръмни и дълбоко разчленени от Буновска река (десен приток на Тополница) заедно с левия си приток Мирковска река, а северните – силно разчленени от реките Малки Искър и Бебреш и техните притоци.

Западната част се пресича от малко използван път от Етрополе за село Стъргел през Етрополския проход[1] (1401 м).

Най-висока точка е връх Мара Гидия (1789,8 м), разположен в средата на планината.

ИмеКота (m)
Мара Гидия1789,8
Етрополска Баба1787,2
Челопечка Баба1722
Баба Звездец1654,8
Мургана1639

Геоложки строеж

редактиране

Образувана е върху южното крило на Етрополската антиклинала. Изградена е от гранити, палеозойски кристалинни скали и горнокредни варовикови, песъчливи и глинести скали. В тази връзка е и находището на медна руда – „Елаците“ и наличието на залежи от желязна руда.

Почвите са кафяви горски и сиви горски и планинско-ливадни.

Билото е обрасло с храстова и тревна растителност. Северните склонове са покрити с букови гори, а южните в по-голямата си част са обезлесени, засегнати силно от ерозия и на места с петна от буково-габърови гори.

Населени места

редактиране

По южното подножие на планината са разположени селата Буново, Мирково, Стъргел, Църквище и Челопеч, а по северното – град Етрополе и село Бойковец.

В Етрополска планина се намират следните хижи:

ИмеНадморска
Височина (m)
ДействащаМестаТокВода
Чавдар1450Да30ДаДа
ЗвездецДаДаДа
Мургана1385Да60ДаДа
Кашана1340Да30ДаДа

По най-източната част на планината, през Златишкия проход, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен Републикански път II-37 Ябланица – Панагюрище – Пазарджик – Пещера – Доспат – Барутин.

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. много често проходът се бърка със Златишкия проход, който отделя планината от Златишко-Тетевенската планина