Каварна (община)
Община Каварна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич. През 1891 г. Каварна е център на община, съставна на Балчишка околия.[1]
| Община Каварна | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Добрич |
| Площ | 481.367 km² |
| Население | 15 772 души |
| Адм. център | Каварна |
| Брой селища | 21 |
| Сайт | kavarna.bg |
| Управление | |
| Кмет | Елена Балтаджиева (ВМРО-БНД, ИТН; 2019) |
| Общ. съвет | 17 съветници |
.png) | |
| Община Каварна в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в югоизточната част на област Добрич. С площта си от 481,367 km2 заема 5-о място сред 8-те общините на областта, което съставлява 10,2% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Балчик;
- на северозапад – община Генерал Тошево;
- на североизток – община Шабла;
- на юг и югоизток – Черно море.
Релеф, води
редактиранеРелефът на общината е равнинен. Цялата ѝ територията попада в пределите на Добруджанското плато. То е слабо наклонено на североизток, изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 100 и 150 m. На юг и югоизток завършва със стръмни, на места отвесни склонове към брега на Черно море. Тук, в централната южна част на община Каварна, на 2 km навътре във водите на Черно море се вдава големият нос Калиакра. Максималната височина на община Каварна е 180 m, разположена северозападно от село Крупен. Дължината на бреговата линия на общината е 42 km, а площта на плажните ивици – 74 дка.
На територията на община Каварна липсват повърхностно течащи води. Изключение е Нейковото дере, което протича като суходолие през северната част на общината. Североизточно от с. Нейково то напуска пределите ѝ, като навлиза в община Шабла, където се „влива“ в Дуранкулашкото езеро. На фона на изключително равния релеф суходолието е значително под нивото на терена, като бреговете му са стръмни.
Населени места
редактиране
Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Белгун | 262 | 33,292 | Дуранлар | Нейково | 36 | 19,035 | Каралар |
| Било | 7 | 17,597 | Сърт кьой | Поручик Чунчево | 23 | 12,383 | Язъджилар |
| Божурец | 71 | 14,489 | Михал бей | Раковски | 173 | 28,320 | Сеид Ахмедa |
| Българево | 1052 | 57,145 | Гявур Суютчук | Свети Никола | 181 | 19,616 | |
| Видно | 83 | 39,652 | Гьоре | Селце | 63 | 15,902 | Малкоч |
| Вранино | 195 | 23,407 | Гаргалък | Септемврийци | 267 | 29,922 | Делне бей кьой, Цар Борис |
| Иречек | 7 | 12,062 | Кьойлук | Топола | 127 | 12,934 | Тюрк Суютчук |
| Каварна | 10 507 | 46,448 | Травник | – | 9,928 | Яплъджа | |
| Камен бряг | 50 | 21,094 | Кая бей кьой | Хаджи Димитър | 75 | 17,056 | Хаджи Байрям |
| Крупен | 20 | 17,426 | Иридже | Челопечене | 39 | 19,484 | Ели бей |
| Могилище | 70 | 14,175 | Юзгюбенлик, Юзлю Бейли кьой | ОБЩО | 13308 | 481,367 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- Указ № 36/обн. 08.02.1906 г. – признава с. Каварна за гр. Каварна;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Сърт кьой на с. Било;
- след 1940 г. – заличени са селата Калфа кьой (Калфа) и Мальово (Кара Насуф, Каранас) без административен акт поради изселване;
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Дуранлар на с. Белгун;
- – преименува с. Михал бей на с. Божурец;
- – преименува с. Гявур Суютчук с. Българево;
- – преименува с. Кара яш кьой на с. Великово;
- – преименува с. Гьоре на с. Видно;
- – преименува с. Гаргалък на с. Вранино;
- – преименува с. Кьойлюк на с. Иречек;
- – преименува с. Кая бей кьой на с. Камен бряг;
- – преименува с. Иридже на с. Крупен;
- – преименува с. Юзгюбенлик (Юзлю Бейли кьой) на с. Могилище;
- – преименува с. Насуф паша на с. Мънино;
- – преименува с. Сюртю кьой на с. Нанево;
- – преименува с. Каралар на с. Нейково;
- – преименува с. Язъджилар на с. Поручик Чунчево;
- – преименува с. Сеид Ахмед на с. Раковски;
- – преименува с. Малкоч на с. Селце;
- – преименува с. Тюрк Суютчук на с. Топола;
- – преименува с. Яплъджа на с. Травник;
- – преименува с. Хаджи Байрям на с. Хаджи Димитър;
- – преименува с. Делне бей кьой на с. Цар Борис;
- – преименува с. Ели бей на с. Челопечене;
- МЗ № 5011/обн. 15.08.1947 г. – преименува с. Цар Борис на с. Септемврийци;
- Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Мънино и Нанево поради изселване;
- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Великово и го присъединява като квартал на с. Селце.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
| Общо | 15 358 | 10 673 | 591 | 2075 | 89 | 326 | 1604 | 100.00 | 69.49 | 3.84 | 13.51 | 0.57 | 2.12 | 10.44 |
| Каварна | 11 549 | 7900 | 502 | 1847 | 27 | 78 | 1195 | Каварна | 68.40 | 4.34 | 15.99 | 0.23 | 0.67 | 10.34 |
| Българево | 1321 | 1262 | 0 | 17 | 9 | 3 | 30 | Българево | 95.53 | 0.00 | 1.28 | 0.68 | 0.22 | 2.27 |
| Септемврийци | 439 | 149 | 43 | 232 | 7 | Септемврийци | 33.94 | 9.79 | 52.84 | 1.59 | ||||
| Белгун | 345 | 211 | 10 | 114 | 5 | 5 | 0 | Белгун | 61.15 | 2.89 | 33.04 | 1.44 | 1.44 | 0.00 |
| Вранино | 240 | 83 | 0 | 22 | 133 | Вранино | 34.58 | 0.00 | 9.16 | 55.41 | ||||
| Раковски | 224 | 150 | 0 | 69 | Раковски | 66.96 | 0.00 | 30.80 | ||||||
| Свети Никола | 208 | 192 | 9 | 6 | 0 | 0 | 1 | Свети Никола | 92.30 | 4.32 | 2.88 | 0.00 | 0.00 | 0.48 |
| Видно | 157 | 97 | 0 | 0 | 0 | 0 | 60 | Видно | 61.78 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 38.21 |
| Топола | 138 | 25 | 4 | 13 | 48 | Топола | 18.11 | 2.89 | 9.42 | 34.78 | ||||
| Селце | 105 | 79 | 8 | 17 | 0 | 0 | 1 | Селце | 75.23 | 7.61 | 16.19 | 0.00 | 0.00 | 0.95 |
| Божурец | 101 | 81 | 0 | 15 | Божурец | 80.19 | 0.00 | 14.85 | ||||||
| Могилище | 98 | 66 | 4 | 14 | 14 | Могилище | 67.34 | 4.08 | 14.28 | 14.28 | ||||
| Хаджи Димитър | 96 | 93 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 | Хаджи Димитър | 96.87 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.12 |
| Челопечене | 83 | 57 | 3 | 4 | 17 | Челопечене | 68.67 | 3.61 | 4.81 | 20.48 | ||||
| Нейково | 71 | 68 | 0 | 0 | 0 | 0 | 3 | Нейково | 95.77 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 4.22 |
| Камен бряг | 56 | 51 | 0 | 0 | 0 | 0 | 5 | Камен бряг | 91.07 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 8.92 |
| Крупен | 42 | 33 | 0 | 9 | 0 | 0 | 0 | Крупен | 78.57 | 0.00 | 21.42 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Поручик Чунчево | 40 | 40 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Поручик Чунчево | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Било | 31 | 31 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Било | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
| Травник | 8 | 4 | 0 | 0 | Травник | 50.00 | 0.00 | 0.00 | ||||||
| Иречек | 6 | 3 | Иречек | 50.00 | ||||||||||
Политика
редактиранеОбщински съвет
редактиранеСъстав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[4][5][6][7]
| Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 |
|---|---|---|---|---|
| Избирателна активност по време на изборите | 44,36 % | 57,75 % | 55,91 % | 51,92 % |
| Общ брой места | 17 | 17 | 17 | 17 |
| Българска социалистическа партия | 5 | 4 | 7 | |
| ГЕРБ | 3 | 4 | 6 | |
| Ред, законност и справедливост | 4 | 3 | ||
| Цонко Здравков Цонев – Независим | 1 | |||
| Демократи за силна България | 2 | 3 | ||
| Движение за права и свободи | 1 | 1 | 2 | |
| Атака | 2 | |||
| Рома | 2 | 2 | ||
| Евророма | 2 | |||
| Коалиция „БСП и Зелена партия в България“ (Българска социалистическа партия, Зелена партия) | 6 | |||
| Съюз на демократичните сили | 2 | |||
| Българска социалдемократическа партия | 2 | |||
| Коалиция „Да“ | 1 | |||
| Национално движение „Симеон Втори“ | 1 | |||
| Коалиция „Обединени земеделци и демократи“ | 1 | |||
| Съюз на свободните демократи | 1 |
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 98 km:
- участък от 22,2 km от Републикански път I-9 (от km 30,7 до km 52,9);
- последният участък от 21,8 km от Републикански път III-296 (от km 23,7 до km 45,5);
- последният участък от 25 km от Републикански път III-901 (от km 13,6 до km 38,6);
- участък от 16,3 km от Републикански път III-2961 (от km 1,8 до km 18,1);
- началният участък от 12,7 km от Републикански път III-2963 (от km 0 до km 12,7).
Топографски карти
редактиране- Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
редактиране- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 08, 28 юли 1891 год., стр. 4
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 септември 2018. (на английски)
- ↑ „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 27 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Каварна“ // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Каварна“ // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
- ↑ „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Каварна“ // results.cik.bg. Посетен на 27 септември 2018.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Каварна- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
