Крушево (дем Синтика)

Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Белица или Крушовска река (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина (Ангистро) от запад и Черна гора (Мавро Вуно) от изток.

Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.^[2]

Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него – праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,^[3] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността Градище има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.^[4][5] На север от Градище в пещерата Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.^[6] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иноверците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.^[7]

Селото е споменато като Крушово (Κρούσοβον) в документ от 1319 – 20 година на преброителя на тема Мелник Мануил Маглавит като село, принадлежащо на капетаната Горна Валавища.^[5]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Куршова с 439 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.^[8]

В края на XIX век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви, най-забележителна от която е „Свети Илия“. За нея през 1916 година Антон Попстоилов пише:

До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова – в началото на века и в 1908 година.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.^[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1200 жители българи и 25 мюсюлмани.^[11]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2450 българи, 30 турци и 30 власи.^[13]

Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през XIX век. По думите на Васил Кънчов:

Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофит Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.^[15] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.^[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[17] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.^[18] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети.^[19]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.^[20]След войната остава в пределите на Гърция. Гръцките власти започват да тероризират всички жители с изявено българско национално съзнание. Така например капитанът на разположената в селото гръцка военна част смазва от бой поп Тодор, защото провежда църковната служба на български език.^[21]

Голяма част от българите се изселват в България на три вълни – в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци – 204 бежански семейства с 679 души.^[22]

В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село).^[23] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.

Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.^[24]

До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.

Прекръстени с официален указ местности в община Крушево на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Меча поляна[25][26][27]	Μέτσα Πουλιάνα	Херсон	Χέρσον[28]	местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25]
Кюге[26]	Κιούγκε	Солин	Σωλήν[28]	местност в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮИ от Кърчово[26]
Рамне[25]	Ραμνέ	Потамия	Ποταμιά[28]	ниви[29] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25]
Кочило[25]	Κοτσίλο	Бастуни	Μπαστούνι[28]	връх в Шарлия на ЮИ от Крушево и на ЮЮИ от Кърчово[25][26]
Кривчейка[25][26][30]	Κρεφτσέκια	Страва Дендра	Στραβά Δένδρα[28]	дол с гори и ниви[30] в Шарлия на ЮИ от Крушево и на Ю от Кърчово;[25] композитно име от крив и чей от чай с преглас а > е след ч, < турското çay, „река“ и топонимична наставка, семантично сравнимо Крива река[30]
Мокра[25][31] или Мокря[32]	Μόκρα	Игрон	Ύγρόν[28]	връх в Шарлия на Ю от Крушево (1267,9 m)[25]
Хумница[25][33][34]	Χούμνιτσα	Кокинохомия	Κοκκινόχωμα[28]	дол с ниви[33] в Шарлия на Ю от Крушево;[25][26] от хума, „креда“, от латинското humus чрез гръцкото χώμα, „пръст“, „земя“, „почва“ и топонимична наставка[33]
Котафов Препек[25]	Κοτάφο Πρεπέκ	Терми	Θέρμη[28]	възвишение в Шарлия на Ю от Крушево[25]
Крушевска река[25]	Κρουσοβίτης	Ахладитис	Άχλαδίτης[28]	реката на Крушево[25]
Нановица[25][35]	Νανοβίτσα	Неотопос	Νεότοπος[28]	ниви[35] в Шарлия ЮИ от Кърчово;[25] по личното име Нано и топонимична наставка[35]
Големо Бачово[25]	Μεγάλο Μπάτσοβο	Мегало Камини	Μεγάλο Καμίνι[28]	връх в Шарлия на ИЮИ от Кърчово (1003 m)[25]
Сланидол	Σλανιντόλ	Дросерон	Δροσερόν[28]
Ликата,[28] Лака или Ляката[36]	Λύκατα	Фламбури Рема	Φλαμούρι Ρέμα[28]	река в Шарлия Ю от Крушево[26]
Скиндерика[25][26]	Σκιντέρικα	Корифула	Κορυφούλα[28]	връх в Шарлия на И от Кърчово[25][26]
Котка[28] или Котка ряка[36]	Κότκα	Гаторема	Γατόρεμα[28]
Стаговица[25] или Станковица[37]	Στάγκοβιτς	Прасинон Рема	Πράσινον Ρέμα[28]	река на З от Крушево, десен приток на Белица[25]
Тагарька[25][26][38], Тагарка или Тагарика[37]	Ταγάρικα	Агия Елени	Άνία Έλένη[28]	ниви[38] и връх на ЮЗ от Крушево[26] (851,6 m)[25]
Скарагушка[25] или Скаранкушка[37]	Σκαραγκούσκα	Мавропули	Μαυροπούλι[28]	местност на ЗЮЗ от Крушево[25]
Долна Плоска[25][26]	Κάτω Πλόσκα	Трапези	Τραπέζι[28]	връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево[26] (705 m)[25]
Суха поляна[37] или Суха пуляна[26][28]	Σούχα Πουλιάνα	Ксеротопос	Ξερότοπος[28]	Каменистата поляна по река Дула североизточно от Крушово[26]
Дула[25][39]	Ντουλά	Кидониес	Κυδωνιές[28]	Крушевската река в горното ѝ течение,[25] както и чешма и ниви И от Крушево[40]
Бистрако[28] или Бистраково[41]	Μπίστρακο	Катарада	Καθαράδα[28]
Чукар[28]	Τσοκάρ	Корифи	Κορυφή[28]	възвишение И от Крушево,[26] на чието южен край е Кърчовският връх (Кърчовски връо)
Ак бунар[25]	Άκ Μπουνάρ	Аспри Вриси	Άσπρη Βρύση[28]	извор на СИ от Кърчово;[25] от турското ak bunar, „бял кладенец“, по цвета на водата[42]
Пашлака[28]	Πασλάκα	Аспрес Петрес	Άσπρες Πέτρες[28]
Каминир чукар[25][26]	Καμίνιρ Τσουκάρ	Петрокорфи	Πετροκόρφι[28]	връх на СИ от Кърчово[25] (1836 m)[26]
Кючук дере[25]	Κουτσούκι	Микрон Рема	Μικρόν Ρέμα[28]	[25]
Глъбина[26][43] или Глабина[39]	Γκλέμπονα	Хайдемени	Χαϊδεμένη[28]	местност на СЗ от Крушево;[26] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[43]
Садово[28][37]	Σάντοβο	Нистагменос	Νισταγμένος[28]
Страгово,[28] Странково, Стрънково или Стренково [37]	Στράγκοβο	Фовисменос	Φοβισμένος[28]
Горна Глъбина[25][43] или Горна Глабина [44]	Άνω Γκλέμπενα	Ано Хайдемени	Άνω Χαϊδεμένη[28]	местност на С от Крушево в подножието на Волак Рамен;[25] от старобългарското с ѫ > ъ в говора[43]
Божкови ниви[25]	Μποσκοβενίδι,[28] Μποσκοβενίβι[45]	Петрото	Πετρωτό[28]	връх в Славянка (1348 m)[45]
Спаньовица[46], Спановица[25] или Спанивица [37]	Σπανοβίτσα	Кимисмено Рема	Κοιμισμένο Ρέμα[28]	река, извираща от Славянка и вливаща се в Крушевската река като десен приток,[25] както и хребет и седловина на С от Крушево[46]
Половир[28] или Польовир[26] или Полювир[45]	Πολιοβίρι	Пиги	Πηγή[28]	връх в Славянка (1600 m – 1500 m[45]) на СИИ от Крушево[26]
Кръста[25][36]	Κράστα	Псориарико	Ψωριάρικο[28]	връх в Славянка (1600 m – 1300 m),[45] ССИ от Крушево[26]
Бура[28]	Μπούρα	Трихоникон	Τριγωνικόν[28]
Гарваница[28]	Γκαρβανίτσα	Мавропули Рема	Μαυροπούλι Ρέμα[28]
Пресечена бърчина[26]	Πριβιτσέκα Μπαρτσίνα,[28] Πρισιτσέκα Μπαρτσίνα[45]	Акорфон	Άκορφον[28]	връх в Славянка (2000 m – 1600 m),[45] ССИ от Крушево[26]
Али Ботуш[25]	Άλή Μπουτούλ	Цолияс	Τσολιάς[28]	Най-високият връх на планината Алиботуш, у нас Гоцев връх[25]
Чанчали[28]	Τσαντσαλή	Кудуни	Κουδούνι[28]
Лагува[28]	Λαγκούβα	Стенолакос	Στενόλακκος[28]
Сандуру[26]	Σαντουρού	Катистон	Καθιστόν[28]	река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[26]
Омерли[25]	Όμερλή	Ксирорема	Ξηρόρεμα[28]	река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[25]
Карабидже[25]	Καραμπιτζέ	Каминада	Καμινάδα[28]	река на З от Крушево, десен приток на Крушевската река[25]
Омерли[25][26]	Όμερλή	Ерипия	Έρείπια[28]	бивше село на З от Крушево[25][26]
Боцка[25][26] или Боцика	Μπότσικα	Дисватон	Δύσβατον[28]	местност на З от Крушево[25][26]
Орта махала[25][26]	Όρτά Μαχαλά	Халасмана	Χαλάσματα[28]	бивше село на З от Крушево[25]
Кали бунар[25][47]	Καλιμπουνάρ	Воскотопос	Βοσκότοπος[28]	изворче[47] и местност в Ю подножие на Сенгелската планина на ЗСЗ от Крушево;[25] от гръцкото καλός, „добър, хубав“, тъй като въпреки че е на върха на планината, изворчето никога не пресъхвало[47]
Цямара[25][26]	Τσιαμάρα	Стронгилон	Στρογγυλόν[28]	връх в Сенгелската планина на СЗ от Крушево (1018 m)[25][26]

Родени в Крушево

• Ангел Атанасов (1879 – 1952), български революционер
• Ангел Янкулов, български революционер
• Георги Попиванов (1900 – 1960), български революционер от ВМРО
• Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен^[48]
• Димитър Гологанов (1901 – 1987), български книжар и издател
• Димитър Гущанов (1876 – 1903), български революционер
• Димитър Миленков (? – 1923), български революционер, след войните леарски помощник в Либяхово и деец на МФО, убит от ВМРО при междуособиците в революционното движение^[49]
• Иван Гологанов (1870 – 1908), български революционер
• Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)^[50]
• Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седалище Крушево през 1900 година^[51]
• Илия Гологанов (1865 – 1910), български журналист и революционер
• Илия Бижев (1882 – 1966), български революционер и общественик
• Йосиф Спасов Парапанов, на 70 години към 18 април 1943 година, български революционер, деец на ВМОРО. Посветен във ВМОРО в 1903 година, продължава легална борба до 1908 година, участва във всички борби на българите в Македония. Като революционер и куриер на ВМОРО е заловен от османските власти и изтезаван. В 1912 година става четник при Александър Буйнов и взима участие в сражения при Цървища, Демирхисарско, а после продължава към Хайват, Солунско, където отстъпва заедно с българската войска. На 18 април 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[52]
• Константин Кюров, български революционер, деец на ВМОРО
• Константин Стоянов Станоев, български учител в Солун между 1874 и 1877 година^[53]
• Кръстьо Самарджиев (1886 – 1925), деец на ВМОРО и БЗНС
• Кръстьо Халянов (? – 1909), български революционер
• Мито Антов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета^[54]
• Никола Бижев (? – 1905), български революционер
• Спиро Гологанов (1880 – 1917), български лекар
• Спиро Иванов Веселинов – Марин (1922 – 1944), български партизанин^[55]
• Стоил Божков (Бижов, Божов, 1850 – 1928), български опълченец (1877 – 1878)
• Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския околийски революционен комитет между 1906 и 1907 година^[56]
• Хаджи Георги (1909 – 1948), гръцки комунист^[57]
• Христо Попиванов (1868 – 1936), български революционер, деец на ВМОРО
• Янаки Георгиев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОК

Починали в Крушево

• Иван Гологанов (1839 – 1895), български просветен деец и фолклорист

Свързани с Крушево

• Атанас Гущанов (около 1850 – ?), български просветен деец, женен в Крушево и учител в селото
• Йоргос Капудзидис (р. 1972), гръцки актьор

• Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014.

• Георги Баждаров. Учителствуването ми в село Крушово, Демирхисарско. Из „Спомени“
• Крушово в черковно-училищно отношение от 1863 до 1895 г
• Потомка на преселници от Гърция събра историите на бежанците от Крушево Архив на оригинала от 2014-08-04 в Wayback Machine.
• Сенките на забравените прадеди (закъсняло продължение) (пътепис)