Международна кампания за забрана на противопехотните мини

Организацията се ръководи от петчленен ръководен комитет и комитет от 22 организации, които изпълняват функциите на съветници. Централата на организацията е в Женева.

Организацията следи ситуацията с противопехотните мини в световен мащаб, чрез мрежа от наблюдатели, които изготвят доклади на базата, на които се прави ежегоден доклад за използването и жертвите на противопехотни мини.^[2]

Всяка година организацията съставя и публикува доклад за жертвите на противопехотните мини и за действията предприети от различни държави. Според доклада от 2009 в 70 държави съществуват минни полета с обща площ от над 3000 квадратни километра.^[3][4] За периода 1999 – 2008 година според наблюденията на организацията от мини и други експлозивни апарати са пострадали 73 576 души в 119 държави. С приемането на Договора от Отава през 1999 се предполага, че 15 държави използват противопехотни мини. Към 2009 единствените държави, които продължават употребата им са Бирма и Русия.

В доклада от 2008 се казва, че 35 страни, които не са подписали договора имат запаси от около 160 милиона мини. Най-голяма е бройката им в Китай – 110 милиона, Русия – 24,5 милиона и САЩ – 10,4 милиона. Също така в 19 държави от подписалите договора се наблюдава използване на противопехотни мини от организации, които не са част от въоръжените сили. Към 2008 само 3 такива държави са споменати в доклада.^[5]

Въпреки спада в употребата на противопехотни мини се наблюдава увеличение в използването на експлозивни апарати подобни на мини, най-вече в Афганистан и Колумбия.^[6]

Договорът е отворен за подпис през декември 1997 г. и затворен на 1 март 1999 г. След тази дата към договора държавите могат само да се присъединят. За да влезе в сила договорът, трябва да е ратифициран от 40 членки на ООН.^[7] Пълното име на договора е Конвенция за забрана на употреба, съхранение, производство и продажба на Противопехотна мина и тяхното унищожение. 160 държави са подписали договора. Освен забрана за употреба и производство, всяка държава по договора, трябва да унищожи всичките си налични запаси от мини, в срок от четири години. До десет години от подписването всяка държава трябва да е разминирала всичките си минни полета (ако има такива).

Договорът се отнася само за противопехотните мини, в него не се включват противотанкови мини, клейморни мини и други статични взривни апарати.^[8]Според Доклад от 2009, 44 милиона мини са били унищожени от страните по договора, от влизането му в сила. 86 държави са унищожили запасите си, а други 63 са обявили, че нямат запаси.^[9]Член 3 на договора, позволява съхраняването на ограничено количество мини за обучение за търсене и деактивиране. Счита се, че около 200 хил. мини съществуват под тази форма в 71 държави.^[10]

През 2008, 11 държави са изчистили всички известни минни полета на тяхна територия. Това са България, Коста Рика, Ел Салвадор, Франция, Гватемала, Хондурас, Северна Македония, Малави, Суринам, Свазиленд и Тунис. На срещата в Картагена (Колумбия) през декември 2009 Албания, Гърция, Руанда и Замбия също заявяват това. На 18 юни 2010 Никарагуа е обявена за чиста от противопехотни мини, на 14 юни 2011 Непал, а от декември 2011 и Бурунди.^[11]

• Официален сайт ((en))