Велико московско княжество

(пренасочване от Московско княжество)

Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание, просъществувало от 1263 до 1547 година. Московските земи, управлявани от княза на Москва, се превръщат постепенно в център и териториално ядро, около който се изгражда Руското царство в североизточните древноруски земи.

Велико московско княжество
Великое княжество Московское
1263 – 1547
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Московското княжество през 1500 г.
Московското княжество през 1500 г.
КонтинентЕвропа
СтолицаМосква
Официален езикруски
РелигияРуска православна църква
Форма на управлениемонархия
ДинастияРюрикови
Велик княз
1533 – 1547Иван IV (последен)
Законодателна властБолярска дума
Историясредновековие
Основаване на княжеството1263
Велико княжество1363
независимост от Златната орда1480
Начало на Руското царство22 октомври 1547
Площ
Общо (през 1547)3 000 000 km2
Население
Преброяване6 000 000
Предшественик
Владимиро-Суздалско княжество Владимиро-Суздалско княжество
Ростовско княжество Ростовско княжество
Муромско княжество Муромско княжество
Наследник
Руско царство Руско царство
Днес част от Русия
Велико московско княжество в Общомедия
Издигането на Московското княжество.

Първият княз на Москва е синът на Всеволод III – Владимир, който през 1213 за няколко месеца отделя града от Владимиро-Суздалското княжесто. От 1247 до 1248 княжеството е управлявано от Владимир Холобрит, но след смъртта му отново става част от Владимиро-Суздалското княжество. През 1263 Александър Невски завещава Москва на сина си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството остава зависимо от тях. През 1327 се организира Тверското въстание, в което Москва участва на страната на златната орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Русия се опълчват на монголското влияние. В 1376 Московското и Суздалското княжество започва поход срещу Волжка България, който се оказва успешен. Волжките българи са принудени да плащат данък на московския княз.

През 1380 Дмитрий и неговите съюзници побеждават златната орда в битка край Рязан. Същата година се провежда куликовската битка, в която князът разгромява армията на Мамай.

Две години по-късно хан Тохтамиш опожарява Москва, но войската на ордата бива разбита от армията на Владимир Храбри. В крайна сметка Дмитрий се съгласява да плаща данък и в замяна получава Владимиро-Суздалското княжество. През 1396 Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на 15 век Златната орда се разделя за 3 ханства. През 1425 година тронът е наследен от племенника на княз Василий I – Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрация и така започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. През 1471 Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.

Присъединяването на Новгород към Москва. Картина от Алексей Кившенко.

През октомври 1477 Иван III отново напада Новгородската република, заедно с Тверското княжество и Псковската република. Новгород пада под обсада и на 15 януари 1478 официално е присъединен към княжеството. През 1480 Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга.

След това Литовското и Казанското ханство предприемат атаки срещу великото московско княжество. След серия от войни, загубилите били принудени да признаят Смоленск и течението на р. Днепър за владение на Москва. По времето на Василий III са завладени Псковската република и Рязан. През 1519 кримското ханство напада Москва. През 1530 се ражда първородният син на Василий – Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.

Владетели

редактиране
ПортретИмеРоденУправлява отСемействоУправлява доПочинал
Даниил I
(Даниил I)
ноември/декември 1261
Киев ?, Велико московско княжество
1283Син на княз Алексасндър Невски и Александра Полоцкая
женен веднъж:
Мария
6 деца
4 март 13034 март 1303
Москва, Велико московско княжество
Юрий III
(Юрий III)
12814 март 1304Син на Даниил I и Мария
женен два пъти:
дъщеря на княз Константин Ростовски
нямат деца
Кончака (кръстена Агафя)
нямат деца
21 ноември 132521 ноември 1325
Сарай Бату, Монголия
Иван I Торбата
(Иван I Калита)
1288
Москва, Велико московско княжество
21 ноември 1325Син на Даниил I и Мария
женен два пъти:
княгиня Елена
3 деца
княгиня Юлия
3 деца
31 март 134031 март 1340
Москва, Велико московско княжество
Симеон I Горди
(Симеон I Гордый)
7 ноември 1316
Москва, Велико московско княжество
31 март 1340Синн на Иван I и княгиня Елена
женен веднъж:
Августа Литовска
нямат деца
27 април 135327 април 1353
Москва, Велико московско княжество
Иван II Красиви
(Иван II Красный)
30 март 1326
Москва, Велико московско княжество
27 април 1353Син на Иван I и княгиня Елена
брат на Симеон Горди
женен два пъти:
княгиня Феодосия
нямат деца
Александра Веляминова
поне 4 деца
13 ноември 135913 ноември 1359
Москва, Велико московско княжество
Дмитрий Донски
(Дмитрий Донской)
12 октомври 1350
Москва, Велико московско княжество
13 ноември 1359Син на Иван II и княгиня Александра
женен веднъж:
Евдокия Дмитриевна
13 деца
19 март 138919 март 1389
Москва, Велико московско княжество
Василий I
(Василий I)
30 декември 1371
Москва, Велико московско княжество
19 март 1389Син на Дмитри Донски и княгиня Евдокия
женен веднъж:
София Литовска
9 деца
27 февруари 142527 февруари 1425
Москва, Велико московско княжество
Василий II Слепи
(Василий II Тёмный)
10 март 1415
Москва, Велико московско княжество
27 февруари 1425Син на Василий I и княгиня София
женен веднъж:
Мария Ярославна
3 деца
27 март 146227 март 1462
Москва, Велико московско княжество
Иван III Велики
(Иван III Великий)
22 януари 1440
Москва, Велико московско княжество
27 март 1462Син на Василий II и княгиня Мария
женен два пъти:
Мария Тверска
1 дете
София Палеологина
8 деца
27 октомври 150527 октомври 1505
Москва, Велико московско княжество
Василий III
(Василий III)
25 март 1419
Москва, Велико московско княжество
27 октомври 1505Син на Иван III и София Палеологина
женен два пъти:
Соломония Сабурова
нямат деца
Елена Глинская
2 деца
3 декември 15333 декември 1533
Москва, Велико московско княжество
Иван IV Страшни
(Иван IV Грозный)
25 август 1530
Москва, Велико московско княжество
3 декември 1533Син на Василий III и княгиня Елена
женен 8 пъти
18 март 158318 март 1583
Москва, Руско царство

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
🔥 Top keywords: Даниил БългарскиДаниил ВидинскиВартоломей I КонстантинополскиГригорий ВрачанскиВселенски патриархНачална страницаЕвропейско първенство по футбол 2024ДжулайГрузияНеофит БългарскиМаксим БългарскиГавриил ЛовчанскиКирил БългарскиПредстоятели на Българската православна църкваБългарска православна църква – Българска патриаршияСпециални:ТърсенеСловакияПатриархСписък на страните по телефонен кодЕвропейско първенство по футболБългарияЖан ДюжарденВикарийЙосиф Американски, Канадски и АвстралийскиЕвелин Банев – БрендоНиколай ПловдивскиГригорий ВеликотърновскиНиканор МишковНатанаил НеврокопскиРегистрационен номер на МПС (България)Даниил (пророк)История на Българската православна църкваТихон ТивериополскиВселенска патриаршияМитрополити на Българската православна църкваЙерархия на православната църкваФилетизъмАдолф I фон ШваленбергРая Назарян