Балчик (община)

Общината е разположена в южната част на област Добрич. С площта си от 524,153 km² заема 4-то място сред 8-те общините на областта, което съставлява 11,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Добрич-селска;
• на север – община Генерал Тошево;
• на изток – община Каварна;
• на югозапад – община Аксаково, област Варна;
• на юг – Черно море.

Над 90% от територията на община Балчик се заема от Добруджанското плато. То е слабо наклонено на изток и югоизток и височината му в границите на общината варира между 150 и 250 m. Максималната височина на община Балчик е могилата Перчемлията (275 m), разположена южно от село Безводица. В югозападната част на общината, в землищата на селата Рогачево и Кранево се простират крайните североизточни части на Франгенското плато с височина от 267 m, западно от Рогачево. Дължината на черноморската ивица попадаща в пределите на общината е около 21 – 22 km.

Общината е бедна на повърхностно течащи води. Единствената постоянна река е Батова река, протичаща в дълбока, но сравнително широка долина в югозападната част на община Балчик с най-долното си течение. Тя преминава покрай селата Оброчище и Кранево и малко преди устието си получава отдясно най-големият си приток – Голямата река.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Сред селищата, които не са населени места (град/село), се откроява Курортен комплекс „Албена“ (или само Албена) в землището на село Оброчище – 3-тият по големина курортен комплекс в страната, който има статут на селищно образувание (с национално значение), считано от 1 февруари 2005 г.^[2]

• след 1878 г. – преименувано е с. Гявур куюсу на с. Гурково без административен акт;
• Указ № 125/обн. 7 март 1901 г. – преименува с. Мурсал кьой на с. Търновка;
• периода 1913 – 1940 г. – заличено е с. Мустафа бейлер поради изселване под румънска власт;

– преименувано е с. Дуван ювасъ на с. Вултурещи под румънска власт;

– преименувано е с. Той куюсу на с. Дропля под румънска власт;

– преименувано е с. Иланлък на с. Шерпени под румънска власт;

• през 1940 г. – заличени са селата Ембие махле и Куру махле (Курман махле) поради присъединяването им като квартали на с. Змеево без административен акт;
• МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г. – преименува с. Сусуз кьой на с. Безводица;

– преименува с. Веис кьой на с. Бобовец;

– преименува с. Реджина Мария на с. Васил Левски;

– преименува с. Дропля на с. Дропла;

– преименува с. Меше махле на с. Дъбрава;

– преименува с. Шерпени на с. Змеево;

– преименува с. Кую кьой (Кою кьой) на с. Карвуна;

– преименува с. Екрене на с. Кранево;

– преименува с. Кара япълър (Кара япулар) на с. Кремена;

– преименува с. Евлеклер на с. Лехово;

– преименува с. Арнаутлар на с. Македонка;

– преименува с. Теке на с. Оброчище;

– преименува с. Ай орман ва с. Поляна;

– преименува с. Тортамъш на с. Порой;

– преименува с. Карлъ бей кьой на с. Преспа;

– преименува с. Реселлер на с. Ралица;

– преименува с. Геикчилер на с. Рогачево;

– преименува с. Чаирлъ гьол на с. Сенокос;

– преименува с. Вултурещи на с. Соколаре;

– преименува с. Сюлейман факъ на с. Стражица;

– преименува с. Джаферлии юч орман на с. Тригорци;

– преименува с. Хамзалар на с. Храброво;

– преименува с. Идриз куюсу на с. Царичино;

– преименува с. Ала клисе на с. Църква;

• МЗ № 2916/обн. 16 януари 1943 г. – заличава с. Васил Левски и го присъединява като квартал на гр. Балчик;
• МЗ № 5997/обн. 3 декември 1943 г. – преименува с. Соколаре на с. Соколово;
• МЗ № 1473/обн. 27 април 1945 г. – преименува с. Порой на с. Брястово;

- Указ № 513/обн. 24 ноември 1959 г. – заличава с. Търновка и го присъединява като квартал на с. Дропла;

• Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г. – заличава с. Поляна и го присъединява като квартал на с. Гурково;
• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Момчил поради изселване;
• Указ № 704/обн. 1 ноември 1963 г. – преименува с. Царичино на с. Момчил;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Лехово на с. Ляхово;
• Указ № 202/обн. 2 март 1976 г. – заличава с. Македонка и го присъединява като квартал на с. Гурково;

– заличава с. Ралица и го присъединява като квартал на с. Дропла;

• Указ № 309/обн. 11 октомври 1991 г. – възстановява старото име на с. Момчил на с. Царичино.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^[4][5][6][7]

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 91,9 km:

• участък от 30,6 km от Републикански път I-9 (от km 52,9 до km 83,5);
• последният участък от 25,3 km от Републикански път II-27 (от km 86,9 до km 112,2);
• последният участък от 6,8 km от Републикански път II-71 (от km 117,5 до km 124,3);
• началният участък от 5,7 km от Републикански път III-902 (от km 0 до km 5,7);
• началният участък от 23,5 km от Републикански път III-9002 (от km 0 до km 23,5).

• Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-21. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Балчик
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.