Сахалинска област

Сахалинска област е субект на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг[1], включващ остров Сахалин, Курилските острови и остров Монерон. Площ 87 101 km2 (37-о място по големина в Руската Федерация, 0,51% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 490 181 души (73-то място в Руската Федерация, 0,33%= от нейното население). Административен център град Южносахалинск. Разстояние от Москва до Южносахалинск 10 417 km.

Сахалинска област
Сахалинская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Сахалинска област на картата на РусияСахалинска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърЮжносахалинск
Площ87 101 km²
Население490 181 души (2018)
5,63 души/km²
Адм. центърЮжносахалинск
Федерален окръгДалекоизточен федерален окръг
ГубернаторИван Малахов
Часова зонаUTC +11
МПС код65
Официален сайтsakhalin.gov.ru
Сахалинска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

На 26 януари (7 февруари) 1855 г. между Русия и Япония е подписан Самодския договор, според който остров Сахалин става съвместно владение на Двете страни, а Курилските острови са поделени по протока Фриз – на север за Русия, а на юг за Япония. През 1859 г. възникват първите руски селища на Сахалин. На 25 април (7 май) 1875 г. в Санкт Петербург е подписан нов договор, който предоставя целия остров Сахалин на Русия, а целите Курилски острови на Япония. След неблагоприятното за Русия приключването на Руско-японската война на 23 август (5 септември) 1905 г. в град Портсмут (САЩ) е подписан Портсмутския договор, който определя, че територията на юг от 50°с.ш. на остров Сахалин се предава на Япония.[2]

Сахалинска област е образувана на 20 октомври 1932 г. в състава на Далекоизточния край до 1938 г., а след това до 1948 г. – в състава на Хабаровския край. След приключването на Втората световна война южната част на остров Сахалин и Курилските острови са присъединени към СССР. На 2 февруари 1946 г. е създадена Южносахалинска област, която включва присъединените от Япония територии. На 2 януари 1947 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Южносахалинска област е заличена и е присъединена към Сахалинска област, която със същия указ излиза от състава на Хабаровски край и става самостоятелна област в състава на РСФСР.[2]

Географска характеристика

редактиране

За природата на Сахалинска област виж статиите за остров Сахалин и Курилските острови.

Население

редактиране

Населението на Сахалинска област съставлява 487 293 души към 2016 г.[3], а на 1 януари 2018 г. 490 191 души. Плътността на населението е 5,63 д/km², а градското население 82,02%.

Населени места с повече от 3000 души
Южносахалинск193 669Александровск Сахалински9697Троицкое4938
Корсаков33 056Углегорск9198Горнозаводск4053
Холмск28 521Анива9396Томари3858
Оха21 081Тимовское7424Биков3786
Поронайск15 174Шахтьорск6911Сокол3367
Долинск11 751Смирних7292Чехов3134
Невелск10 589Южнокурилск7105
Ноглики9915Макаров6753

Обща карта

редактиране

Легенда:

Областен център, повече от 100 000 души
от 10 000 до 50 000 души
от 5000 до 10 000 души
от 3000 до 5000 души
от 1000 до 3000 души
по-малко от 1000 души

Етнически състав

редактиране

Според данни от преброяването през 2010 г. Сахалинска област е населена от:[4]

  руснаци (82.29%)
  корейци (5.02%)
  украинци (2.44%)
  татари (0.98%)
  беларуси (0.60%)
  нивхи (0.46%)
  киргизи (0.35%)
  други (7.86%)

Административно-териториално деление

редактиране
Административно-териториално деление на Сахалинска област

В административно-териториално отношение Сахалинска област се дели на 18 областни градски окръга, 14 града, всичките с областно подчинение и 6 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Сахалинска област към 2018 г.
Административна единицаПлощ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен центърНаселение
(2018 г.)
Разстояние до Южносахалинск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Александровск Сахалински477711 336гр. Александровск Сахалински9586561
2. Анива268519 439гр. Анива943037
3. Долинск244224 254гр. Долинск11 70843
4. Корсаков262440 398гр. Корсаков33 21342
5. Курилск51465561гр. Курилск1547462
6. Макаров21488166гр. Макаров6717235
7. Невелск144515 716гр. Невелск10 681127
8. Ноглики11 29511 328сгт Ноглики10 005659
9. Оха14 81622 913гр. Оха20 9161062
10. Поронайск728421 788гр. Поронайск15 311288Вахрушев
11. Северокурилск35012587гр. Северокурилск25871338
12. Смирних10 45712 003сгт Смирних7624363
13. Томари31697968гр. Томари3774167
14. Тимовское631314 522сгт Тимовское7460501
15. Углегорск396618 253гр. Углегорск9070359Шахтьорск
16. Холмск227937 877гр. Холмск28 21783
17. Южнокурилск185611 250сгт Южнокурилск7518548
18. Южносахалинск905201 985гр. Южносахалинск194 882
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Сахалинской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

редактиране

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, фуражни култури, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година1959199019952000200520102015
хиляди хектара34[5]50[6]46,636,7[6]23,9[7]25,426,5[7]

Източници

редактиране
  1. Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др. Сахалинска област (Сахали́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-24 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сахалинска област
  3. ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
  4. ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

редактиране