Сахалинска област
Сахалинска област е субект на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг[1], включващ остров Сахалин, Курилските острови и остров Монерон. Площ 87 101 km2 (37-о място по големина в Руската Федерация, 0,51% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 490 181 души (73-то място в Руската Федерация, 0,33%= от нейното население). Административен център град Южносахалинск. Разстояние от Москва до Южносахалинск 10 417 km.
| Сахалинска област Сахалинская область | |
| Субект на Руската федерация | |
  | |
 Сахалинска област на картата на Русия | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Адм. център | Южносахалинск |
| Площ | 87 101 km² |
| Население | 490 181 души (2018) 5,63 души/km² |
| Адм. център | Южносахалинск |
| Федерален окръг | Далекоизточен федерален окръг |
| Губернатор | Иван Малахов |
| Часова зона | UTC +11 |
| МПС код | 65 |
| Официален сайт | sakhalin.gov.ru |
| Сахалинска област в Общомедия | |
Историческа справка
редактиранеНа 26 януари (7 февруари) 1855 г. между Русия и Япония е подписан Самодския договор, според който остров Сахалин става съвместно владение на Двете страни, а Курилските острови са поделени по протока Фриз – на север за Русия, а на юг за Япония. През 1859 г. възникват първите руски селища на Сахалин. На 25 април (7 май) 1875 г. в Санкт Петербург е подписан нов договор, който предоставя целия остров Сахалин на Русия, а целите Курилски острови на Япония. След неблагоприятното за Русия приключването на Руско-японската война на 23 август (5 септември) 1905 г. в град Портсмут (САЩ) е подписан Портсмутския договор, който определя, че територията на юг от 50°с.ш. на остров Сахалин се предава на Япония.[2]
Сахалинска област е образувана на 20 октомври 1932 г. в състава на Далекоизточния край до 1938 г., а след това до 1948 г. – в състава на Хабаровския край. След приключването на Втората световна война южната част на остров Сахалин и Курилските острови са присъединени към СССР. На 2 февруари 1946 г. е създадена Южносахалинска област, която включва присъединените от Япония територии. На 2 януари 1947 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Южносахалинска област е заличена и е присъединена към Сахалинска област, която със същия указ излиза от състава на Хабаровски край и става самостоятелна област в състава на РСФСР.[2]
Географска характеристика
редактиранеЗа природата на Сахалинска област виж статиите за остров Сахалин и Курилските острови.
Население
редактиранеНаселението на Сахалинска област съставлява 487 293 души към 2016 г.[3], а на 1 януари 2018 г. 490 191 души. Плътността на населението е 5,63 д/km², а градското население 82,02%.
- Населени места с повече от 3000 души
| Южносахалинск | 193 669 | Александровск Сахалински | 9697 | Троицкое | 4938 |
| Корсаков | 33 056 | Углегорск | 9198 | Горнозаводск | 4053 |
| Холмск | 28 521 | Анива | 9396 | Томари | 3858 |
| Оха | 21 081 | Тимовское | 7424 | Биков | 3786 |
| Поронайск | 15 174 | Шахтьорск | 6911 | Сокол | 3367 |
| Долинск | 11 751 | Смирних | 7292 | Чехов | 3134 |
| Невелск | 10 589 | Южнокурилск | 7105 | ||
| Ноглики | 9915 | Макаров | 6753 |
Обща карта
редактиранеЛегенда:
 | Областен център, повече от 100 000 души |
 | от 10 000 до 50 000 души |
 | от 5000 до 10 000 души |
 | от 3000 до 5000 души |
 | от 1000 до 3000 души |
 | по-малко от 1000 души |
Етнически състав
редактиранеСпоред данни от преброяването през 2010 г. Сахалинска област е населена от:[4]
Административно-териториално деление
редактиране
В административно-териториално отношение Сахалинска област се дели на 18 областни градски окръга, 14 града, всичките с областно подчинение и 6 селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km2) | Население (2018 г.) | Административен център | Население (2018 г.) | Разстояние до Южносахалинск (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Областни градски окръзи | ||||||
| 1. Александровск Сахалински | 4777 | 11 336 | гр. Александровск Сахалински | 9586 | 561 | |
| 2. Анива | 2685 | 19 439 | гр. Анива | 9430 | 37 | |
| 3. Долинск | 2442 | 24 254 | гр. Долинск | 11 708 | 43 | |
| 4. Корсаков | 2624 | 40 398 | гр. Корсаков | 33 213 | 42 | |
| 5. Курилск | 5146 | 5561 | гр. Курилск | 1547 | 462 | |
| 6. Макаров | 2148 | 8166 | гр. Макаров | 6717 | 235 | |
| 7. Невелск | 1445 | 15 716 | гр. Невелск | 10 681 | 127 | |
| 8. Ноглики | 11 295 | 11 328 | сгт Ноглики | 10 005 | 659 | |
| 9. Оха | 14 816 | 22 913 | гр. Оха | 20 916 | 1062 | |
| 10. Поронайск | 7284 | 21 788 | гр. Поронайск | 15 311 | 288 | Вахрушев |
| 11. Северокурилск | 3501 | 2587 | гр. Северокурилск | 2587 | 1338 | |
| 12. Смирних | 10 457 | 12 003 | сгт Смирних | 7624 | 363 | |
| 13. Томари | 3169 | 7968 | гр. Томари | 3774 | 167 | |
| 14. Тимовское | 6313 | 14 522 | сгт Тимовское | 7460 | 501 | |
| 15. Углегорск | 3966 | 18 253 | гр. Углегорск | 9070 | 359 | Шахтьорск |
| 16. Холмск | 2279 | 37 877 | гр. Холмск | 28 217 | 83 | |
| 17. Южнокурилск | 1856 | 11 250 | сгт Южнокурилск | 7518 | 548 | |
| 18. Южносахалинск | 905 | 201 985 | гр. Южносахалинск | 194 882 |
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Сахалинской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
редактиранеОтглежда се едър рогат добитък, свине, птици, фуражни култури, зеленчуци.
| Площ обработваема земя: | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
| хиляди хектара | 34[5] | 50[6] | 46,6 | 36,7[6] | 23,9[7] | 25,4 | 26,5[7] | |||||
Източници
редактиране- ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др. Сахалинска област (Сахали́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 29. Румъния - Сен-Жан-де-Луз [Румыния — Сен-Жан-де-Люз]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-366-8. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-03-24 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сахалинска област
- ↑ ((ru)) Оценка численности постоянного населения на 1 января 2016 года и в среднем за 2015 г.
- ↑ ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))