Северна Уей

Северна Уей (на китайски: 北魏; на пинин: Běi Wèi) е държава в Източна Азия, съществувала от 386 до 535 година в северната част на днешен Китай.[1]

Северна Уей
北魏
386 – 535
КонтинентАзия
СтолицаШънлъ (386 – 398)
Пинчън (398 – 493)
Луоян (493 – 534)
Чанан (534 – 535)
Официален език
ДинастияТуоба
Предшественик
Късна Цин
Късна Йен
Ся (5 век)|Ся
Северна Йен
Северна Лян
Наследник
Източна Уей
Западна Уей
Днес част от Китай
Северна Уей в Общомедия

Северна Уей възниква през 386 година, когато сиенбейският род Туоба се отцепва от Късна Цин и образува собствена държава в днешна Вътрешна Монголия. Владетелите на Южна Лян използват титлата император и през 439 година успяват да обединят целия Северен Китай. С това те слагат край на епохата на Шестнайсетте царства и поставят началото на периода Южни и северни династии. Северна Уей контролира Северен Китай до 535 година, когато се разделя на Източна Уей и Западна Уей.

Владетели на Северна Уей

редактиране
Официално имеЛично имеУправление
1Уей ДаоуТуоба Гуей386 – 409
2Уей МинюенТуоба Съ409 – 423
3Уей ТайуТуоба Тао424 – 452
4Уей НананТуоба Ю452
5Уей УънчънТуоба Дзюн452 – 465
6Уей СиенуънТуоба Хун466 – 471
7Уей СяаоуънЮен Хун471 – 499
8Уей СюенуЮен Къ499 – 515
9Уей СяоминЮен Сю516 – 528
10Уей ЙоуджуЮен Джао528
11Уей СяоджуанЮен Дзийоу528 – 530
12Уей ЧангуанЮен Йе530 – 531
13Уей ДзиеминЮен Гун531 – 532
14Уей АндинЮен Лан531 – 532
15Уей СяоуЮен Сиу532 – 535