Слънцестоене

Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависят от положението на Земята спрямо Слънцето. На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене. На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, тогава в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното – лятно.

Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези положения на Слънцето се наричат равноденствия.

Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.

Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.

• За България за март и декември добавяте 2 часа (UTC+2), а за юни и септември – 3 часа (UTC+3).

• Равноденствие

• Национална олимпиада по астрономия – Списък на темите » Смяна на годишните времена
• Астрономически речник – Небесна сфера