Смедеревско-вършацки говор

Смедеревско-вършецкия говор както показва и названието му заема част от Северна Централна Сърбия, най-вече в триъгълника Белград – Крагуевац – устието на Велика Морава и югозападната част на Банат.

Щокавицата в бивша Югославия – в светлосиньо е Смедеревско-вършецкия говор
Произход на населението в Кралство Сърбия по Йован Цвиич (1922)
  1. розово и светло червено – динарски тип и стари жители
  2. светло зелено – преселници от Косово, Метохия и Призренско
  3. светло жълто – преселници от поречието на Българска Морава и Повардарието
  4. синьо – томошко-браничевско население
  5. тъмно червено – шопско или торлашко население
  6. черни точки – сръбски преселници оттатък Сава и Дунав – от Войводина основно
  7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия

Името си носи от характерния местен говор на Смедерево и Вършец в Банат.

Характеристики

редактиране

Обособен е като самостоятелен диалект на сръбския език от Павле Ивич. Сръбско-хърватските диалектолози го отнасят наравно с косовско-моравския говор към т.нар. стари щокавски говори, т.е. не нововъзникнало наречие вследствие от миграционни процеси по тези земи.

Сръбската диалектология го има за преходен между югоизточното нему косово-ресавско старощокавско наречие и младощокавското (ще рече нововъзникнало) шумадийско-войводинско наречие.

Сръбските филолози го определят и като наречието на т.нар. галиполски сърби.

Източници

редактиране

Библиография

редактиране
  1. Павле Ивић, Далибор Брозовић, „Језик, српскохрватски/хрватскосрпски, хрватски или српски“, Загреб, 1988.
  2. Ж. Станојчић, Љ. Поповић, „Граматика српскога језика“, 1997.

Външни препратки

редактиране