Факултета

квартал в София

„Факултета“, известен и със западнобългарско членуване Факултето, е квартал в София, разположен в район „Красна поляна“. Намира се северно от кв. „Барите“, южно от жк „Западен парк“, западно от жк „Красна поляна-2“ и източно от кв „Суходол“. Кварталът е с ромско население. Факултета е с население от 15 000 жители (2012 г.).[1] Безработицата в квартала е почти 20%.[2] „Причините за тези мащаби на безработицата сред ромите са преди всичко липсата на образование и закриването на промишлените предприятия.“[2]

Факултета
— квартал на София
София
42.6947° с. ш. 23.2681° и. д.
Факултета
България
42.6947° с. ш. 23.2681° и. д.
Факултета
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
РайонКрасна поляна

Квартал „Факултета“ се формира в края на 30-те години с установяването там на преселници от разрасналия се цигански квартал „Коньовица“.[3] Той носи името на създадения през 1921 година Агрономически факултет на Софийския университет, край който се образува квартала.

География

редактиране

Намира се на 4 km западно от центъра на София. Разположен е върху най-високата точка от цялата Софийска котловина. Надморската височина надвишава дори тази на кв. Лозенец. Има бърз достъп до центъра. В подножието му в миналото е имало обширни гористи местности, сега, поради урбанизацията, територията им е значително намаляла. В северна посока кварталът граничи със Западен парк.

През квартала минава автобусна линия 56.

Улици и произход на имената им

редактиране
ПътНаречен наМестоположение
„300“Карта
„301“Карта
„301А“Карта
„302“Карта
„303“Карта
„304“Карта
„305“Карта
„306“Карта
„307“Карта
„308“Карта
„309“Карта
„310А“Карта
„311“Карта
„312“Карта
„312А“Карта
„313“Карта
„315“Карта
„315А“Карта
„316“Карта
„318“Карта
„319“Карта
„320“Карта
„322“Карта
„323“Карта
„349“Карта
„734“Карта
„736“Карта
„746“Карта
„761“Карта
„762“Карта
„763“Карта
„764“Карта
„765“Карта
„766“Карта
„767“Карта
„768“Карта
„Банско“Банско, град в РазложкоКарта
„Баня“?Карта
„Барите“Местен обектКарта
„Белослав“Белослав, град във ВарненскоКарта
„Блага вест“Благовещение, евангелско събитиеКарта
„Богданица“?Карта
„Борис Сарафов“Борис Сарафов (1872 – 1907), революционерКарта
„Ботевград“Ботевград, град в Западна БългарияКарта
„Братска дружба“Отношения между България и СССР, двустранни отношенияКарта
„Владимир Куртев“Владимир Куртев (1888 – 1946), революционерКарта
ВъзкресениеВъзкресение, религиозна концепцияКарта
„Гайтанци“?Карта
„Георги Папанчев“Георги Папанчев (1872 – 1903), революционерКарта
„Доростол“Силистра, град в Североизточна БългарияКарта
„Друган“Друган, село в РадомирскоКарта
„Дръстър“Силистра, град в Североизточна БългарияКарта
„Елисейна“Елисейна, село във ВрачанскоКарта
„Житница“?Карта
„Западна“Запад, географска посокаКарта
„Иван Гарванов“Иван Гарванов (1869 – 1907), революционерКарта
„Кирил Григоров“Кирил Глигоров (1903 – 1925), революционерКарта
„Книжовник“?Карта
„Крепост“Крепост, военно съоръжениеКарта
„Кубан“Кубан, река в РусияКарта
„Лайбниц“Готфрид Лайбниц (1646 – 1716), германски философ и математикКарта
„Лвов“Лвов, град в Западна УкрайнаКарта
„Лютика“?Карта
„Медковец“Медковец, село в ЛомскоКарта
„Метал“Метал, група веществаКарта
„Метохия“Метохия, село в КюстендилскоКарта
„Мирни дни“?Карта
„Монтевидео“Монтевидео, столицата на УругвайКарта
„Народоволец“Народна воля, руска политическа организацияКарта
„Несебър“Несебър, град в ПоморийскоКарта
Никола МушановНикола Мушанов (1872 – 1951), политикКарта
„Нов живот“?Карта
„Павел Шатев“Павел Шатев (1882 – 1951), революционерКарта
„Полска калина“?Карта
„Президент Линкълн“Ейбрахам Линкълн (1809 – 1965), американски политикКарта
„Ришки проход“Ришки проход, проход в Стара планинаКарта
„Сали Яшар“Сали Яшар, герой от „Песента на колелетата“ на Йордан ЙовковКарта
„Стразимировци“Стрезимировци, село в ТрънскоКарта
„Стубела“Местен обектКарта
„Суходолска“Суходол, квартал на СофияКарта
„Тумба“?Карта

Източници

редактиране
  1. Николета Попкостадинова, „Ромите са изолирани от бума в заетостта на Балканите“, Balkan Investigative Reporting Network, 16 ноември 2007 г.
  2. а б „ЕВРОПА-ИНФО 8 АВГУСТ 2006 г.“[неработеща препратка], ИнфоРадио, 8 август 2006 г.
  3. Стоянова, Пламена. Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989). София, Парадигма, 2017. ISBN 978-954-326-298-4. с. 254 – 255.

Литература

редактиране

Вижте още

редактиране