Флиш (геология)

Флиш (швейцарски диалект Flysch, от нем. fliessen – „тека“) е мощна серия от морски седиментни скали, които са предимно с кластичен произход и се характеризират с редуване на няколко литоложки разновидни слоя. Независимо от минералогичния състав на слоевете, гранулометричният им състав намалява нагоре по разреза.[1]

Карпатски флиш

Описание

редактиране

Флишовите формации се образуват, като правило, на ранен етап от планинската орогенеза, на морското дъно (до 2000 метра под нивото на водата). Цикличното редуване на слоевете се обяснява с процеса на утаяване – периодично възникващи мътни потоци. Циклите имат дебелина (мощност) от няколко сантиметра до няколко дециметра и се състоят от 2 – 4 слоя. Долните слоеве понякога съдържат конгломерати или брекчи, превръщайки се в пясъчник, алевролит, детритален варовик, а горните са съставени от пелити. На долната повърхност на циклите има различни гиероглифи и фукоиди, които се появяват в резултат на ерозия от краткотрайни мътни потоци и в резултат на жизнената дейност на червеите, пълзящи по дъното. Над флиша се натрупва моласа, образувана по-късно в активния етап на растеж на планинската структура, когато предпланинското (най-предното) корито се запълва с грубоотломъчни кластични материали. Под флиша има образувани шисти, характерни за дълбоководните условия. Флиш е открит в Урал (карбон), в Крим (триас), в Кавказ и Алпите (юра и креда) и в Карпатите (кайнозой).[1]

Понякога флишът е свързан с находища на нефт и минерални води. Кавказкият флиш се характеризира с огромни запаси от циментови суровини – горнокредови варовици и висококачествени мергели. В района Новоросийск се разработва открита кариера.[1]

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране