Щаб на отбраната

Във формираното през юли 1879 г. Военно министерство се създава Строево отделение, което изпълнява функции на щаб на войската до реорганизацията на министерството през 1890.^[1] През 1886 г. с Указ 41 от предвидените длъжности офицери за особени поръчки при Военното министерство е създадена длъжност началник на Генералния щаб.

При възкачването на престола на княз Фердинанд I Генералният щаб е самостоятелно спомагателно учреждение, в което е съсредоточено делопроизводството по образованието, дислокацията, мобилизацията и подготовката на армията за война. По онова време Генералният щаб се дели на главен и войскови.^[2]

При реорганизацията на министерството през 1890 г. се премахва длъжността другар на военния министър и се създава генерален щаб с 4 отделения – Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо. През 1891 г. Началник на Генералния щаб е полковник Петров.^[3] Военното министерство е реорганизирано през 1895 година, като от оперативния и строевия отдел се образува Щаб на армията.^[4] С Указ № 1 от 1898 г., считано от 1 януари 1898 г. към Военното министерство се създава и „Канцелария на Военното министерство“. Тя е подчинена на военния министър и поема работата с оперативните и архивните документи, комендантската част, отпускане на пенсии на военнослужещите в мирно време и завеждане на литографията на министерството. Съгласно заповед №24 от 21 януари 1898 г. щабът на армията е „специално учреждение, което в мирно време се грижи за устройството на въоръжените сили, обучението, възпитанието и бойната готовност на личния състав“, като с тази заповед се определят и задачите на щаба. Същата година Щаба на армията се формират пехотна, кавалерийска, артилерийска и военно-инженерна инспекция.^[1]

През 1901 г. Генералният щаб се състои от Оперативно отделение, Мобилизационно отделение, Военностатистическа част, Картографическа част, Топографическа част и Архив с регистратура. През 1903 г. към канцеларията на ГЩ се създават следните отделения: строево-инспекторско; пенсионно; Архив и регистратура, Формационно бюро, а от 1905 г. допълнително и флотско отделение.^[1]

Към 2 август 1907 година Щабът на армията се състои от Оперативно, Мобилизационно и Канцелария. Инженерното отделение е реорганизирано в Инженерна инспекция, а Информационното бюро към Канцеларията преминава към Щаба.^[1] Задачата на Щаба на армията е в мирно време да се грижи за правилното устройство на въоръжените сили, тяхното обучение и подготовка, както и да изпълнява всичко, отнасящо се до отбраната на страната и военните операции.^[5] Инженерното отделение прераства в Инженерна инспекция към Военното министерство, а Информационното бюро при Канцеларията на Военното министерство преминава към Щаба на армията.^[1]

По време на Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918) функциите на щаба на войската изпълнява Щаба на Действащата армия при Главната квартира.^[1]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) щабът на действащата армия се състои от:

• Оперативно отделение, съставено от пет секции: оперативна, разузнавателна, цензурна, адютантска и комендантска;
• Управление на инспектора на артилерията с инспекторство по въоръжението, техническо отделение и строево-домакинско отделение;
• Управление на инспектора на инженерните войски с техническо фортификационно отделение, строево-домакинско и строево отделение, архив;
• Санитарна инспекция;
• Военносъдебна част.

По време на войната Щаба на действащата армия осъществява стратегическото ръководство на балканския театър на военните действия, но решаваща е ролята на германското командване.^[6]

През 1944 г. щабът на войската се състои от отделите Оперативен, Учебно-възпитателен, Разузнавателен, Строево-организационен, Превоз и военни съобщения, Снабдяване, Щабна дружина и други служби. След 9 септември 1944 г. във връзка с участието на България във Втората световна война се разкриват отдели за връзка със съюзническите щабове, а от 1 януари 1945 г. Щабът на войската има следната организация: Кабинет на главнокомандващия, Кабинет на началника на Щаба на войската, пет отдела, щабна рота при Главното командване.^[1]

След войната, съгласно заповед № 25 от 6 февруари 1947 г. се извършва реорганизация на Министерството на отбраната, като Щаба на войската е преименуван на Генерален щаб, а Оперативния, Разузнавателния, Свързояния, Организационно-мобилизационня и учебен отдел, Военнноисторическия, Отделение „Шифър“ и Военната академия остава в подчинение на Генералния щаб. Спомагателните войски и снабдителната подготовка, снабдителния, интендантския, санитарния, ветеринарния, превозния отдели преминават в подчинение на началника на Тила на БНА. Оръжейния и артилерийския отдели се сливат и се подчиняват на началника на Артилерията, а инженерния отдел се подчинява на началника на Инжерните войски. Бойна подготовка и пехотният отдел се подчиняват на началника на бойната подготовка на пехотата и военното училище.^[1]

След края на участие на България във Втората световна война с поверителна министерска заповед № 25 от 6 февруари 1946 г. се извършва реорганизация на Министерството на отбраната. Съгласно нея Щаба на войската става Генерален щаб, като Оперативния, Разузнавателния, Свързочния, Организационно-мобилизационно и учебен отдел, Военноисторическия, отделението „Шифър“ и Военната академия остават в подчинение на ГЩ. Спомагателните войски и снабдителната подготовка, снабдителния, интендантския, санитарния, ветеринарния, превозния отдели преминават в подчинение на началника на Тила на БНА. Оръжейния и артилерийския отдели се сливат и се подчиняват на началника на Артилерията, а инженерния отдел се подчинява на началника на Инженерните войски. Бойна подготовка и пехотният отдел се подчиняват на началника на бойната подготовка на пехотата и военното училище. На 8 април 1950 г. „Канцеларията на Военното министерство“ е преименувана на „Канцелария на ГЩ“.^[1]

На 25 май 2018 г. се създава отделната длъжност „Директор на Щаба на отбраната“. Директорът на щаба на отбраната има определени координационни, организационни и контролиращи функции.^[7] От 6 май 2018 г. длъжността може да се заема от офицер с чин генерал-майор (контраадмирал).^[8]

Щабът на отбраната носи следните имена:

• Строево отделение (1879 – 1890)
• Генерален щаб на Българската земска войска (1890 – 1895)
• Щаб на армията (1896 – 1899)
• Генерален щаб (1900 – 1903)
• Щаб на армията (1904 – 1930)
• Щаб на войската (1931 – 6 февруари 1947)
• Генерален щаб на Българската народна армия (6 февруари 1947 – 1990)
• Генерален щаб на Българската армия (1990 – 12 май 2009)
• Щаб на отбраната (от 12 май 2009 г.)^[9]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

• Бригаден генерал Радостин Илиев (15 юни 2018 – 1 януари 2019)
• Генерал-майор Красимир Кънев (1 януари 2019 – 1 януари 2020)
• Генерал-майор Стайко Прокопиев (2 октомври 2020 – 24 април 2024)

• Вицеадмирал Минко Кавалджиев – 30 юни 2009 – 24 ноември 2011
• Генерал-майор Йордан Йорданов – 3 май 2010 – 24 октомври 2012
• Вицеадмирал Пламен Манушев – 1 декември 2011 – 17 октомври 2012
• Генерал-лейтенант Стефан Василев – 1 ноември 2012 – 30 юни 2014
• Контраадмирал Георги Георгиев – 1 декември 2012 – 30 юни 2014
• Генерал-майор Нейко Ненов – 30 юни 2014 – 28 януари 2015
• Генерал-майор Пламен Атанасов – ноември 2015 – 30 юни 2018 г.
• Вицеадмирал Емил Ефтимов – 16 юли 2016 – 30 март 2020
• Генерал-лейтенант Димитър Илиев – 1 август 2018 – 10 декември 2022
• Генерал-лейтенант Цанко Стойков – 28 септември 2020
• Генерал-лейтенант Михаил Попов – 10 декември 2022

• „1887 – 1907. Българската армия при възшествието на Негово Царско Височество Князь ФЕРДИНАНДЪ I-и на Българския Прѣстол и днесъ Двадесеть-годишнината отъ царуванието Му, 1907“
• Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Вестник „Българска армия“, електронно издание, 2003 г.