506 г. пр.н.е.

година
<<6 век пр.н.е.>>
00999897969594939291
90898887868584838281
80797877767574737271
70696867666564636261
60595857565554535251
50494847464544434241
40393837363534333231
30292827262524232221
20191817161514131211
10090807060504030201

В Персийската империя

редактиране
  • Спартанския цар Клеомен I, който търси реванш за неуспеха си през 508/7 г. пр.не.е да укрепи атинския архонт Исагор на власт, организира нова военна експедиция срещу Атина. За целта той планира атака срещу Атика от три страни като лично води войските на Пелопонеския съюз атакуващи от югозапад, неговите съюзници от Беотийския съюз, начело с Тива, атакуват от север, а силите на Халкида от североизток.[2]
  • Атиняните решават да се сражават с противниците си един по един като първо се изправят срещу пелопонесците, но до битка не се стига тъй като целта на Клеомен да постави Исагор като тиран е разкрита и втория цар на спарта Демарат отказва да продължи с атаката, поради което войската се оттегля.
  • След това атиняните пресрещат беотийците при Инои (Oenoe) и ги разбиват като взимат 700 пленници. В същия се прехвърлят на остров Евбея, където побеждават и силите на Халкида.
  • Богатите коневлaделци (ἱπποβόται; hippobótai) на Халкида са лишени от земя, която е колонизирана от 4000 атински клерухи.[2]
  • Пленените беотойци и халкидяни са откупени, а част от получения откуп е използван за направата на бронзова колесница посветена на богинята Атина. Оковите на пленниците са посветени и поставени на Акропола като трофей.[2]

В Римската република

редактиране

Източници

редактиране
  1. Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
  2. а б в John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 308